Канабисът през погледа на пациентите

Васил Харалампиев: Има надежда за декриминализирането на конопа у нас

Към момента пациентите са превърнати в престъпници, заради настоящото законодателство

Стигнахме до там, че лекарите сами се оглеждат за оторизиране на конопа

Истината за високата му цена на улицата е, за да могат социално младите да посягат към евтините синтетики
Как да забраниш нещо, което го има на полето?

Колкото и да твърдят, че конопът няма приложение в хуманната медицина, по-голямата част от пациентите у нас го ползват

Васил Харалампиев е едно от лицата, които от години се борят за легализацията на марихуаната за медицински цели. Прави го неслучайно – познава стотици пациенти, които предпочитат именно този начин на лечение. Потърсихме го, след като последно Румъния легализира използването на медицинска марихуана и е вече десетата страна в Европейския съюз, която го направи. В България се появиха първите ясни сигнали за вървене в тази посока. Някои от тях идват дори от правителството. Дали ще се тръгне по нея, как ще се случи това и колко важно е то, говори Васил Харалампиев пред Стефка Георгиева. 
 
Има ли някаква статистика, която да дава информация за броя на хората, които ползват марихуана у нас?

В България статистиката липсва . Адвокат Калин Ангелов  бе писал по въпроса в един от големите ни седмичници, базирайки се на билетчетата, които служителите на МВР записват в хрониките, претърсвайки и намирайки дребни количества в консуматорите. Относно броя на хората, които ползват марихуана, можем да кажем само „Много”. Политиките, които са в сила през последните 20 години, не са довели до редуциране броя на потребителите. Така че ако говорим за точни числа, те могат да бъдат на масата едва след като имаме някаква проверена форма за обратна връзка в системата. Здравната употреба от лица, които са медицински наблюдавани, е една от формите държавата и обществото да добие представа за обратна връзка относно употребата и влиянията. 

Кои са държавите, които имат такава обратна връзка?

Такива са подходите на медицинските програми в Западните Щати, Калифорния, Испания, Израел и т.н. На базата на тези статистики, държавите решават под каква форма да оторизират  и развия програми за превенция, свързани с обществото. Но въпросът е комплексен. Той се отнася до млади и стари, здрави и болни. Не можем да слагаме етикети на хората, които пушат.

Какво се случи с предложението марихуаната да бъде въведена в медицината?

Гласуване не е имало. Един от народните представители зададе въпроса към Здравното министерство: „Какво се прави по въпроса?“. Но ето какво се случва реално. Преди повече от година, ние, пациентските организации от България (Асоциация „Рестарт“, Националната пациентска организация, Асоциация на родителите на деца с епилепсия) входирахме предложение като категорично искане за разглеждане на темата, от гледна точка на осъдителната присъда, която получи пациент с множествена склероза, при която не бе взета под внимание тройна медицинска експертиза, в която се твърдеше, че две растения, отглеждани в домашни условия са в полза на неговото медицинско състояние. Въпросният осъден, Марин Калчев, към момента съди държавата в Страсбург.

Има съвет в България, който се нарича Национален съвет за наркотичните вещества (НСНВ). Той е съставен от представители на всички министерства, но председател е министърът на здравеопазването. Той кове нарко политиките у нас. И тук отново искам да цитирам адвокат Ангелов: „Кой е виновен, че всички политики за превенция и опазване на обществото ни са неработещи и увеличаващи организираната престъпност?“ Този въпрос беше риторичен. Това бяха всички членове на съвета. Т.е. имаме една генерално неработеща политика по отношение на наркотичните вещества. Тя не се разработва, за да ни бъде в подкрепа, а по-скоро се разработва в полза на тези, които правят много пари от наркотични вещества. Склонен съм да кажа, че всеки, който защитава моментната база за криминализиране на билката в голям мащаб, не само в медицински, подкрепя организираната престъпност и максимализира печалбите й.

Сега очакваме втори съвет, в който сме размахали пръст и настояваме да се изготви  правна рамка за достъп до конопа и екстрактите му на пациенти, които са с препоръка на квалифицирано медицинско лице. Т.е. искаме да има възможно най-тясна форма на контрол, в която да участва Министерство на здравеопазването, лекуващ лекар и пациент. В крайна сметка много лесно може да се отсее кой се нуждае от конопа и кой не.

Има ли други осъдени пациенти?

Бяхме притеснени, че други пациенти ще последват Марин на подсъдимата скамейка. В момента осъден е Калоян Иванов от Пловдив, пациент с левкемия. Той беше засял няколко растения, за да може да извлече екстракт от тях. Интересът на пациентите не може да остане скрит за медицинските лица. Много от тях са специалисти, които се грижат за здравето на пациенти, употребяващи медицински коноп. По този начин всички те стоят на законовата база да бъдат осъдени и то по стар член, по който се смята, че медиците подтикват пациентите си да ползват тежки наркотични вещества.

В такъв случай се поставя въпросът за тежките наркотични вещества.

Да. Канабисът е в списък 1. Няма приложение в хуманната или ветеринарната медицина. Това от своя страна е нещо абсурдно, защото в редица български публикации до 90-та година в областта на билколечението, хуманната и ветеринарната медицина, съвсем директно говорят за конопа. Явно по някакъв начин се подменя паметта ни. Растението е сравнително безопасно. Към момента, най-голямата опасност, която крие, е да бъдеш заловен с него и осъден. Проблемът с оторизирането е цената на марихуаната, която у нас е една от най-високите в Европа, което е абсурдно, имайки предвид, че сме с най-ниските доходи, а у нас се произвежда лесно. Това се случва паралелно с пазара от синтетични наркотични вещества, които заливат улиците ни и в днешни дни, стигмата, която е хвърлена върху канабиса като нещо, което „зарибява“ младите е мистична. Истината за високата му цена на улицата е, за да могат социално младите да посягат към евтините синтетики.

Спомена подмяната на паметта ни от 90-те насам по отношение на канабиса. На какво смяташ се дължи това?

Има „Справочник за българските билки“, съставен от две медицински лица, които са особено вещи що се отнася до билкарството през 70-те и 80-те години. Това да д-р Гео Нешев и д-р Илия Ланджев. Вътре марихуаната бива наричана „коноп“, „гръцка матренка“, „чернойка“, „канап“ и се говори за активните вещества в него, като са споменати и няколко рецепти. За нея се говори като билка, която лекува и помага. В интегрирането и в наказателния кодекс, много трудно можеше да се случи споменаването на всичките тези думи, които в крайна сметка хората познават и знаят. Затова митичното растение марихуана идва много „под ръка“. До ден днешен, комуникирайки си с Министерството на здравеопазването, говорим за тази митична марихуана.

От друга страна, през 2014 година в Щатите, Американското фармакологично дружество, посветено на билките, издаде „Фармакопеята на канабиса“. Това е една страхотна книга с много изследвания. Но ако задаваме въпроса: „Кога ще стигнем американците?“, по-скоро те ни стигнаха в момента. Американците нямат разбирането и знанието, което ние сме имали в началото на 90-те поне по отношение на билките и прилагането им в медицината. Въпросът е дали ние ще се върнем назад в развитието си.

А как идва пробивът на канабиса в медицината?

Световния пробив на конопа като лекарство идва чрез изолирането на веществата, които се съдържат в него. Това до един определен момент не е било интересно на никой, защото се е смятало, че неговото въздействие е като на останалите наркотици. Пробивът в медицината се прави, когато се открива цяла система от рецептори, която е посветена само и единствено на тези вещества. Човекът, който го прави е Рафаел Мешулам. Интересното за него е, че той е роден в София и изучава две години химия в Софийски университет.

Искаш да кажеш, че исторически сме свързани с конопа?

Да. В някаква връзка, дори Херодот, описвайки конопа в неговата история, говори за траките и за скитите, които са обитавали тези места преди хиляди години. Т.е. ние не сме не сме на края на опашката, а по-скоро в самото сърце на историята на конопеното растение, матренката и чернойката. Марихуаната е просто уличен жаргон, дошъл от Щатите.

Има ли разлика между медицинския коноп и този, който се продава на улицата?

Този, който се продава на улицата е много широко понятие и човек трудно може да има поглед върху всичко, което се случва там. На улицата няма как да се приложи закона за потребителите или която и да е държавна форма за чистота или стандарт. С това не искам да кажа, че това, което един човек може да намери на улицата, е нещо извънредно необичайно. Така или иначе голяма част от пациентите са принудени да го правят и то на едни безумни цени, както вече споменахме. Но синтетичните еквиваленти, които се произвеждат в Китай и се вкарват без никакъв проблем, много лесно могат да бъдат примесени с каквато и да било форма на билка и продавани. Както наскоро паралелно се случи във Варна и Плимут, двама младежи изпаднаха в кома заради синтетичен канабис. Това не се случва, защото конопът е синтетичен, а защото е примесен с вещества, които се впръскват в организма и са химии. Тук въпросът често е икономически, защото например химията струва 5 лв., а чистият коноп във Варна да речем, някой е решил, че струва 25 лв. За 10 години страната ни беше наводнена от амфетамини, които не се познаваха у нас, макар че се произвеждат повече от 30 години.

При кои заболявания конопът е приложим?

Приложим е при много заболявания, като първото, което трябва да се спомене е централната нервна система. Ако се направи 3D мапинг, ще се види, че където има нервен клъстер, наблизо има и канабиноидни рецептори. Това е като дублаж на централната нервна система, която на еволюционно ниво, първичната и роля е предпазването от прекомерен стрес. Това може да бъде физическо или нервно натоварване, може да бъде и патология, свързана с нервната система, като се включват паркинсонизмите, алцхаймер, множествена склероза, невропатични състояния от всякакъв тип, без значение дали са диабетични  или са в следствие на химиотерапия. Невропатичните болки са най-трудни за контролиране в медицината, защото при тях и опиоидите не работят, а канабиноидите като аналгетик  дават една сравнително много добра картина, според научните изследвания. Терапирането на онкологични заболявания с химиотерапия много често имат тежки странични ефекти, най-вече върху апетита, загуба на тегло, нервен стомах, който води до повръщане, невъзможност за хранене и сън, силни болки. Всяко едно от тези неща, посредством стимулиране на канабиноидната система, може да бъде туширано. Факти за това вече има и като български изследвания. Има едно изследване, което предстои да бъде представено на българската публика, инициирано от българските пациентски организации, заедно със заинтересовани онколози интернисти, включващо 36 пациенти в групата. Пациентите са разделени на 2 групи по 12 пациента, които получават екстракти от цяло конопено растение, сравнени с 12 пациенти в плацебо контролирана група, т.е. 36 пациенти, наблюдавани от онколози интернисти, без делегирано медицинско заведение. Изследването бе направено в продължение на 45 дни, като започна през средата на януари. Резултатите са невероятни и тепърва предстои да бъдат представени. За съжаление по действащото законодателство тези специалисти са престъпници и изпитваме трудности относно безопасното представяне на научни данни.

Искаш да кажеш, че с тези изследвания се движите по ръба на закона?

Да, добре е да се съглася с теб, но не знам къде се движим. Може би сме някъде в полето на някакъв солидарен хуманизъм.

Това звучи крайно странно. Има ли някаква надежда за вас?

На този етап може би има надежда. Казвам го от гледна точка на това, че през април 2016-та предстои Асамблеята на обединените нации в Ню Йорк, където темата ще бъде войната срещу дрогата и в частност  до каква степен тя беше неуспешна, защото това вече е факт, и по какъв начин трябва да се промени световната законова база и конвенцията от 61-ва, която е безкрайно остарял документ, който не е научно базиран. Там е почти ясно, че конопът ще бъде изкаран от списъците 1 и 4 и преместен в 2 и 3. Работа по това извърша Международната коалиция на пациенти за медицински коноп, която включва пациентски организации от над 22 страни. „Рестарт“ е интегрална част от това сдружение. В сайта на сдружението има резолюция, която е преведена на български език и е предадена в Министерството на здравеопазването. Очакват се анализи от външни агенции, които да потвърдят фактите, които ние изтъкваме от години. Когато те бъдат получени, не знам с какви очи човек ще може да пренебрегне и препоръки, и научи факти. Така че вярвам, че скоро ще има решение по темата. Тогава въпросът „Дали да се оторизира медицински канабисът?“ няма да стои, а ще бъдем поставени пред въпроса: „Как?“

Как би коментирал наскоро нашумялата информация, относно съпоставката на две присъди. В първия случай, извършителят  осъден за убийство на дете и присъдата е 2 години затвор, докато младеж е осъден на 6 години лишаване от свобода, заради притежание на марихуана?

Тук картинката е малко неизяснена. В нея се сравняват само цифри. Идеята за по-голямото наказание от страна на съда, за мъжа, заловен за притежание на марихуана идва от това, че той е рецидивист по същите правила, т.е. залавян е и преди за притежание на наркотични вещества. Ако някой си направи труда да му издири присъдите ще види, че момчето от 15-годишно е с полинаркомании, които са се развили в една крехка младежка възраст. След като е навършил 18 е заловен за кражба, а след това е осъден и влиза в затвора. В последствие е заловен с 1 грам и една цигара в пепелника и това са нещата, които сега ще го върнат за 6 години в затвора. В този случай нека някой се замисли кой ще плаща престоя му в затвора, под каква форма  и какво превъзпитание ще получи, какво ще се случи с него след като излезе? Въпросът е много широк и обхваща много теми. От това за разходите относно цялата система за превъзпитание в България, до това по какъв начин в затвора човек може да бъде рехабилитиран. Тук говорим вече за хората, които имат зависимости. Друг е въпросът, че тези хора намират всички наркотици вътре в затвора и единственото нещо, което не могат да намерят, са чисти игли. Това го казвам, базирайки се на разговорите ми с Юлия Георгиева, която работи към фондацията в София. Тя е една от малкото хора, които работят именно в мръсния заден двор, с хора, които имат нужда от някаква помощ, независимо дали това е чиста игла или просто разбиране. А последното нещо, което се случи в нашата развиваща се страна, е това, че орязаха парите по програмите за серопозитивни и хора като „Инициатива за здраве“ изведнъж спряха да получават каквато и да била форма на финансиране. Това се случва в момент, в който хероиновите наркомани в затворите са страшно много. След като си 6 години там, в един момент спира да ти пука какво правиш и започваш да си делиш иглата с още 5, 10 или 15 души. И в един момент някой ще каже, че канабиса го е направил хероинов наркоман. Ами не е.

Всъщност тук е моментът да уточним връзката между канабиса и хероина. В медицината канабисът се прилага при терминално болни пациенти. Това е доказано чрез научни изследвания. Когато канабиноидите бъдат придадени в тялото, това потенциира работата на опиоидните рецептори, т.е. с по-малко количество опиоиди, те вършат една и съща работа. За един болен човек, това означава, че за неговата болка по-малка доза ще върши работа, независимо дали болния е на морфин или на опиоиди. Така той ще бъде присъствен и контактен за близките си, а не да бъде тъпкан с морфин докато заспи, а когато се събуди с болки, отново да бъде тъпкан. Но социалният факт на улицата е следният: хората, които консумират разредения с метадон хероин от Столипиново имат нужда и от малко канабис, за да може той да работи. И ето го социалния парадокс – защо хероиново зависимият обича да има в себе си по малко коноп. В този случай конопът просто не позволява човекът моментално да потъне в хероиновата дупка. Дай Боже, в този тайм аут, някой от семейството на този човек или от обществото да му подаде ръка и да го измъкне.

Каква е позицията на управляващите по този въпрос?

В края на миналия месец, министърът на правосъдието, г-н Христо Иванов, даде в една онлайн платформа отговор на въпрос, касаещ декриминализацията на марихуаната. В него той казва: „Много е скъпо. Преследването на консументите е много скъпо и е по-добре тези пари да бъдат изразходени по друг начин.“ Това е европейска практика. Дори в страните, в които канабисът и търговията с него е незаконна, то консумацията и отглеждането не се преследват. Особено в някакви мишкарски количества, но българските факти са различни. Ето, смелостта на един министър да отговори прямо на въпроса, а не да шикалкави, дава някакви надежди. Неправителствения сектор също отговаря позитивно. Нека обаче видим какво ще каже г-н Москов, който в крайна сметка държи нещата в ръцете си. Цялостната политика не е в ръцете на едно единствено лице, а в ръцете на експертите от една страна, на пациентите от друга. Ако ще правим нещо, което ще бърка в джоба на хората, т.е. на пациентите, нека ги оставим сами да решават по какъв начин да използват. Дали някой ще си купува внос от Холандия или ще си го отглежда сам, е въпрос дали човек ще може да си позволи цената му.

В такъв случай, ако предложението ви бъде прието, къде ще може да се открие този медицински канабис? В аптеките?

Има медицински канабис, който може да се продава в аптеките още от утре, което означава, че той е одобрен от Агенцията за медицински продукти, т.е. ако има вносител и интерес от хората, той стои като опция. Производителят се нарича Bedrokan. Те имат програма в Канада, но са базирани в Холандия. Това е официалния доставчик на холандското здравно министерство. Техните продукт могат да бъдат намерени не в кофишоповете, а в аптеките. Изнасят за Германия, Чехия, Италия, Испания и т.н. из цяла Европа. Тяхната цена е относително висока на фона на българската покупателна способност и е разбираемо защо хората биха предпочели да си отглеждат сами канабис, вместо да си купуват. От друга страна има спрейове, които са медицински регистриран продукт. Те са изключително скъпи, но има хора с възможности, които биха могли да си го позволят. Въпросът е да не си играем на някакви игрички, в които вносителите или производителите да капитализират на гърба на клиентите, защото до вчера пациентите бяха престъпници, а пък от утре трябва да бъдат нечие прасенце касичка.

Широкият спектър достъпност на канабиноидната медицина трябва да остане такъв. Благодарение на оторизирането като билка, т.е. да последват декриминализационните модели, които познаваме от Израел, Калифорния, от Испания, която е много интересен пример. Но третата линия на мисъл е да видим страните в Европа, които правят декриминализиращо законодателство, за което правосъдният министър намекна. Испания и Холандия бяха изправени пред един голям социален проблем свързан с наркозависимостите. Политиките, които предприеха, бяха една либерализация, форма на възможен контрол от страна на държавата. Не преследването на малки производители и консументи,  а това на трафиканти и големи производители, т.е. вършене на истинска полицейска работа.

Къде се намираме ние и защо трябва да се сравняваме с тези страни? Ами защото както тях, сме на пътя на голяма част от хероина от южния му път към Европа. Ние произвеждаме много синтетична дрога, която пътува към Арабския свят. Ние сме пътя на коприната. Отдавна сме там и държавния департамент на Щатите от 2007-ма ни споменава по темата. Ясни сме, но политиката ни е тежко рестриктивна. Това от една страна води до стъкмистика, консумиране на бюджет от страна на служителите на реда, прокуратура и занимаване на съдилища с глупости, т.е. хора с грамчета, създаване на едно недоверие по отношение на държавността от страна на гражданите, защото няма какво да се лъжем, по-голямата част от младите граждани най-вероятно знаят истината около индийския коноп. В следващия момент тези хора ги е страх да се обърнат към полицай за помощ, защото ги е страх, понеже имат една цигара в джоба. От друга страна идва корупцията. Ако те хванат е по-добре да си платиш. Цялото това недоверие ни води до момента, който можем да илюстрираме като змия захапала опашката си. Не само се консумират бюджетни средства, но и се повдигат цените на уличната продукция.

Можеш ли да степенуваш проблема с конопа на фона на останалите проблеми в страната?

Много хора казват, че това не е важният проблем в страната и съм готов да се съглася. Но от позицията си на политолог, мога да кажа, че конопът може да ни послужи като една лупа, която да увеличи сходни проблеми в различни форми на общувания. Дали това ще бъде производството и търговията в малки количества, например млечни продукти и яйца, което е незаконно и е престъпление срещу народното здраве в Европейския съюз. Или пък ще бъде отглеждането на малко количество за лична употреба на някаква билка. Пак ще си позволя да цитирам осъден пациент, Марин Калчев: „Да дойде някой и да ми вземе билката, затова че съм си я отгледал сам е като това, да дойде някой и да ми обере доматите, защото не искам да си ги купувам от супермаркета.“ Нека в този случай се замисли кой е супермаркетът и къде са отчитанията? Организираната престъпност също плаща данъци, илюзия е, че това не се прави. Даже по-стриктно, въпросът е на кого и как.

Масово мнение е, че марихуаната има вредно въздействие върху човешкия организъм. Би ли дал малко повече информация относно това?

Мога да говоря, базирайки се отново на научни изследвания. Повечето хора, които познавам, консумират коноп с медицинска цел, но има и млади, здрави хора, които го ползват за удоволствие и това не им преди да бъдат професионалисти в работата си и да бъдат съвестни граждани и добри родители.  Двата са ефектите, които бих подчертал като вредни, освен това, че е наказуемо от закона. При дозирането и хронична употреба в по-големи граници над терапевтичните дози има тенденция да събира кръвните граници надолу. За голяма част от пациентите, които имат високо кръвно налягане, това е манна небесна. Това не се коментира като страничен ефект, а като желан в някои случаи. От друга страна, голяма част от пациентите са със залежавания, обездвижване, имат ниски показатели на кръвното налягане и трябва да се обърне голямо внимание относно консумирането на канабиноиди. Това трябва да се обвърже с голямо консумиране на вода, течности, електролити. Дали ще бъде под форма смяна на диетата или друго, според мен това трябва да бъдат индивидуални решения, свързани към пациенти с индивидуален случай. Ето затова докторите трябва да бъдат там. Макар че един наръчник може да обясни какво се случва, добре е да има медицинско лице за хората с много ниско кръвно. Второто нещо е, че пулсът се повдига. Разтуптяването на сърцето отминава доста бързо и не може да се счита като проблем при повечето хора, на за тези, които имат сърдечен проблем, аритмии или проблеми в увеличаването на пулса, това нещо също трябва да бъде консултирано. Не че в тези случаи не може да бъде прилагана канабиноидната медицина, просто трябва да бъдат прилагани много прецизни дози.

При деца също се прилага лечение с канабиноиди. В какви случаи?

Канабидиола, който не е психоактивен, е отговорен за противовъзпалителни действия, имуноподтискащи действия, свързани с много тежки заболявания. Прилага се при детска епилепсия, при най-тежки и средно тежки форми. Използва се много широко в Израел, Канада и Щатите при деца. Но при лица, при които централната нервна система не е развита, медиците се колебаят. Разбира се във фазата, в която пубертета отшумява, злоупотребата не се препоръчва, защото може да има негативно влияние при изграждане на характера и психичното здраве. Това го казвам с пълната яснота от опит на човек, работил със зависими в Германия, че алкохолната и никотиновата зависимост, дори употребата на кофеин от тийнейджъри в големи дози е също толкова вредна за централната нервна система. Така че вместо да си говорим за научни факти и как да убедим децата да не го взимат, по-добре е да се замислим как да бъдем по-отговорни и комуникативни родители. Това е единствената форма на превенция на младите, които все още не са запознати. Отговорният родител е най-добрата форма на превенция.

Предложението ви за декриминализация не е ново. Как се отрази подмяната на правителства от изминалата година?

Предложението го входирахме през юни, в края на правителството на Орешарски. Служебното правителство пое инициативата за обсъждане на темата в Националния съвет. За съжаление бидейки служебно, то нямаше политически гръб да изпълни каквото и да е. Щафетата беше поета от сегашното, което една година се офлянква очевидно. Затова ние от пациентската организация, продължаваме да ги ръчкаме, за да се направи нещо по въпроса. Нещата вървят към промяна.  Към 2010-та един екстракт тетрахидроканабинол  беше изследван в България за паркинсонови синдроми. Лекарството започна да се продава по 600 евро, разбира се извън страната от британска фармакологична компания. Поискахме резултатите да ни бъдат казани от здравното министерство, но информация не ни бе дадена, тъй като били собственост на компанията, която правила изследването. Поискахме да ни кажат дали работи поне, но ни отговориха, че бидейки това изследване документ, който не е публичен, от министерството решили да не го разглеждат. Т.е. през 2010-та правим експерименти върху български граждани, а лекарството очевидно работи, щом продължава да се произвежда и разпространява. В същото време ние продължаваме да си бием главите и да твърдим, че хората, ползващи канабис, са престъпници.

Какво казва статистиката в другите страни?

Статистиката от Израел и Канада казва, че между 0.2% и 1% от населението трябва да влиза диагностично във форма на програми, които препоръчват марихуаната за медицинска употреба. Като тук говорим за тежките диагнози, не за зъбобол, защото има народни рецепти и за това. В България това означава, че над 7 500 души ще бъдат с подобни лекарски предписания. Това са хора, които могат да продължат живота си още малко, а някои още много, но са принудени да живеят и умират като скотове, в адски мъки.

Една от статистиките на д-р Филип Лукас, казва че 87% от канадските пациенти оставят на страна лекарства, които да предписани по рецепта, т.е. тези които се поемат от здравната каса. Ето една форма за олекотяване на бюджета на издояваната ни здравна каса.
Нека видим какво се случва в онкодиспансера в Пловдив. Тези хора нямат условия, нямат медикаменти, а имат ежедневен наплив от пациенти. Хубаво е някой да живее в медицинската си абаносова кула, има страхотна техника и идват пациенти с лъскавите си коли, но истината е, че по-голямата част от българския народ е беден и болен. Пожелавам всеки да е здрав, но дори и да се доберем до качествена медицина, на дали някой би могъл да си я позволи. Не вярвам, че това може да се промени с магическа пръчка, просто подчертавам факти. Стигнахме до там, че лекарите сами се оглеждат за оторизиране на конопа. Казвам го за специалисти, които познавам и те са поставени пред това, защото няма какви други лекарства да дадат на пациентите си.

Вариант е пациентите да си го набавят и от полето, защото там го има. Това е другото безумно нещо – как да забраниш нещо, което го има на полето? Нещата са сложени с главата надолу и живеем в едно общество, в което черното постоянно бива наричано бяло. Колкото и да твърдят, че конопа няма приложение в хуманната медицина, по-голямата част от пациентите у нас го ползват. Хората, които познавах и го прилагаха преди 5 години бяха около 30 души, тези, които лично познавам към днешна дата са стотици. Смея да твърдя, че не само не познавам всички, а познавам една малка част. Това е хубавото на знанието, не можеш да го спреш, то тече като водата.

Хората го приемат все повече и повече. Здравното министерство дава крак и ръка други агенции да дадат препоръката за конопа. Къде тогава остава отговорността? Ако отговорността на Здравното министерство е само да сложи подписа, моят въпрос е: „Кой тогава ще изготви системата?“ Дали пак ще бъдат някакви външни организации? Те държавни или частни ще бъдат? Тук вече идват проблеми, които ще бъдат на дневен ред веднага щом външните агенции кажат „Да“. Тогава ще излезе една говореща глава и ще каже: „Ние решихме това.“ Въпросът е кой слага думите в устата на главата и аз силно се надявам това да са гражданите.